BREAKING
Възникване и развитие на изкуството на брейкa.
Корените на Брейкa (Breaking) се крият още в краят на 60-те години, а мястото на зараждане и развитие са източното крайбрежие на САЩ. Всички източници сочат като негово родно място предградията на Ню Йорк – Бруклин, Харлем, Куинс и по конкретно Бронкс, в които живее основно ниската социална прослойка и население от афроамерикански и пуерторикански произход. Въпреки, че брейка днес за всички е познат, като форма на танц, която включва набор от характерни стъпки и различни на вид, както акробатични, така и движения изискващи гъвкавост и сила, началото му произхожда от един друг по малко популярен предхождащ го танц, който се изпълнява предимно в изправена позиция наречен Рокинг (Rocking).
Хората от предградията на Ню Йорк са били тясно свързани с бандите в онази епоха и използвали рокинга да поддържат своите умения в улични битки. Започнал първоначално като заяждне, чрез войнствени маниери и закачки между отделни членове на различни банди рокинга в един момент се превръща в ритмична игра, която изобразява въображаема ритмична схватка между двама или повече противници/танцьори, при която нарушаването на ритъма и физическия контакт с противника водят до загуба. Всичко останало опира до въображението и способностите за реакция на импровизатора под формата на атака/нападение или защита. Имитира се стрелба с огнестрелни оръжия, лъкове, удари с ножове, с ръце, лакти, колене, хвърляне на бомби, защитни блокове, щитове и всякакъв вид прийоми за понижаване концентрацията и издръжливостта на другия. Принципа на тази надпревара прилича много на детската игра „Камък, ножица, хартия“, при която движенията се изпълняват в определено темпо, изискват добра интуиция, своевременна реакция и доза късмет.
Rocking (Rock Dance или the Brooklyn Rock) придобил изключителна известност сред бандите и бързо се разпространил като начин за съревнование. Започнали да се организират състезания, в които победителят можел да вземе името на загубилия, както и други неща, на които са държали тогавашните бандити. Стилът се развивал върху бас линията на рок музиката от тази епоха, а по късно и на фънк музиката от 70-те и тази игра все повече се превръщала в танц. Рокинг донася и запазва маниера и основният аспект на движение на брейкърите, а латиноамериканците въвели множество стъпки от тяхната култура и танцови стилове. Преди да започнат да правят движения на пода танцьорите са упражнявали рокинг, а слизането в ниска позиция било продиктувано от движения имитиращи вземане на оръжие от земята или снижаване в различни пози с цел защита и отбягване на ударите на нападателя. Едни от най-емблематичните и класически рокинг групи останали известни и познати до днес са Mastermind Rockers, The Bronx Boys Rocking Crew, Dynasty Rockers.
Единственото безценно нещо, което носят в себе си хората лишени от всякакви възможности, без хоризонт по отношение на образование, работа, културен живот и достъп до такъв в Ню Йорк Сити, а и в какъвто и да било друг аспект, върху което могат да се опрат за да изградят самочувствие и репутацуия е творчеството. Липсата на възможности за реализация в американското обществото предимно на младите хора от тези социални прослойки в предградията, както и необходимостта им от изява под различна форма довеждат и до създаването на така наречените Блок-партита. Образно казано става дума за квартални забави, които са преди всичко форма на социално общуване, на забавление и те се превръщат за кратко време в една успешна платформа за артистичен израз на цяла една субкултура, която днес носи наименованието Хип-Хоп. Тя вписва в своето съдържание създаването на музика и изпълнението на текстове под формата на речитатив от изпълнители наречени Рапъри, церемониал майстори, които водят цялото събитие и подържат настроението наречени МС-та, лицата които пускат музиката и създават нови ритми, смесвайки или повтаряйки части от старите, наречени DJ´s, графити художници Graffiti Writers и разбира се танцьори – B-Boys/B-Girls. Създател на цялата тази идея, на тази платформа неподозирайки, как тя един ден ще се превърне в световен феномен е човекът с ямайски корени измислил миксирането на два грамофонни записа и първият използвал така нареченото Loop-ване, за да получи от две еднакви фънк парчета първия Break Beat – Clive Campbell, по известен с артистичният си псевдоним DJ Kool Herk. С мотива да спечели допълнителни пари за дрехи за училище за своята по-малка сестра, тойрешава да направи това, като пуска музика за квартала и организира “Back to School Jam” на 11 август 1973 г., в жилищната им сградана 1520 Sedgwick Avenue в Бронкс.
Едновременно с това за развитието на танца допринася още през 1969 г. с уникалните си движения, които използва по време на сценичните си изяви звездата Джеймс Браун, който по време на своите концертни изпълнения измисля и демонстрира техниката “Good Foot” (Добрата стъпка), която съшо е част от основата за бъдещите брейк движения и маниер на танцуване. Хиляди хлапета започват да му подражават и така продължава все повече да се оформя танцовият стил. За да разнообразят изпълненията си и за да бъдат оригинални момчетата и момичетата взаимстват и добавят към своите изпълнения на под движения и елементи от шоутата на изпълнители от 30-те и 40-те години съчетаващи джаз танци, степ, балет и ослепителна акробатика с танцови стъпки, като например дуото The Nikolas Brothers и др. Постепенно продължават да се взаимстват стъпки от модерните танцови течения измежду т.нар категория на социалните танци за онова време, като мамбо, линди хоп и разбира се салса.
Кембъл започва да пуска на на своите партита твърди фънк записи от вида, типичен за 70-те години, като фънковете на Джеймс Браун. които в композицията си съдържат характерна част с перкусии и сола с ударни инструменти наречена Брейкс част (The Breaks). Брейкс частта се харесвала особено на танцьорите и била подхояща за техните надигравания и танцови импровизации. Така той започнал да нарича хората, които танцували на нея съответно Break Boys (Брейк бойс)/ Break Girls (Брейк гърлс), в съкратен вариант – B-Boys/B-Girls, от където произлиза името на танца Break/Breaking и съответно по класическият термин от южен Бронкс – B-Boying (Бибоинг).
Чрез тази форма на общуване в продължение на години се оформят редица групи, които носят своят принос за обогатяване на брейка и оформянето на неговата структура, която познаваме и се доразвива в наши дни. В стремежът си всеки да бъде различен, уникален и неповторим с уменията си танцьорите взаимстват от всевъзможни източници и все повече пренасят същинската част на танцовото си изпълнение на пода, като се стремят преходите между нивата да са плавни, да развиват и подчинят движенията върху музикалната вълна, върху звуците и инструментите използвани при композирането и стуктурата на музиката през отделните епохи. Едновременно с това в стремежът си да спечелят най-вече внимание те постепенно усложняват брейка, развивайки и комбинирайки сложни форми и фигури изискващи сила, координация, гъвкавост, бързина и издържливост.
Всеки танцьор се стреми да развие и да внесе собствени умения, движения, почерк и стилистика за да бъде забелязан. Търсейки достигане на „американската мечта“ от нищо да постигнеш всичко и занейки, че самочувствието им не опира стъпило върху образование или особени материални придобивки в живота, танцьорите постепенно започват да пазят, да крият и да не споделят уменията си, осъзнавайки факта че на тях се базира цялата им репутация и достойнство, и това е всичко което те имат. Танцовите битки – Battles започват с претенциите за новатоство, със спорове относно копирание на движенията или стила на другия, което се счита от брейкърите буквално за кражба на интелектуална собственост. Те са нерегламентирани, те са до отказ и много често спора прераства в конфликт, който ескалира във физическа саморазправа. От една страна голяма част от свидетелите на развитието на брейка не са оцеляли до днес, за да сглобим един по богат пъзел в исторически план, но от друга страна епохата на кварталните банди продължва, а в брейка намират опора, увереност и мотивация за развитие много от социално онеправданите младежи на САЩ.
През този период звездите на киното, като Брус Лий и други величия от кунг-фу филмите, както и бийните изкуства имат значително влияние в брейк-културата. Популярността на кунг-фу филмите в средата и краят на 70-те години по цял свят и особено в Ню Йорк имат особено значение за брейк стила и в него са въведени много движения произхождащи от бойните изкуства. Например „ хеликоптерът“ се появява от кунг-фу, където движението се използва за изправяне (изтласкване) от земята. Чрез повтарянето на това движение и свързването му в поредица се създава елемента „хеликоптер“, който е много популярен през 80-те и днес е основно градивно движение в категорията Power moves.
Постепенно брейка и цялата субкултура придобива популярност и отделни медии и журналисти обръщат поглед. Фотографи като Martha Cooper (New York Post), Joe Conzo започват да изследват цялото хип-хоп течение и запечатват в уникални за днес кадри легендарни имена, артисти и брейкъри в суров и неподправен вид още от началото на 70-те години.
През 1977 г. брейкърите Jo Jo и Jimmy D от групата „Untouchable Four B-boys“ създават първата известна брейк група в световната история, която в последстие ще постави и запази концепцията, ще оформи основната структура на брейка включваща следните категории движения и компоненти – Топ Рок/Rocking on top/, Go downs, Down rock или Footwork, Power moves, Freez, Suisides & Flips. Това е легендарната Rock Steady Crew.
На среща в Echo Place Bronx, NY, в резиденцията на Jimmy-Dee се ражда името ROCK STEADY в първоначално четири членен състав Joe-Joe, Easy-Mike, Jimmy-Dee, and P.Body 170th. Rock Steady Crew е създадено с една единствена цел. Да поддържа постоянно брейк течението на танцовият под. “ROCK” символизира бетона с подутините, които причинява, когато практикуваш на него. Думата “STEADY” представлява любовта към постоянството в изкуството на брейка.В допълнение, думата “CREW” носи специално значение и символизира работа и усилията, които са положени, за да се затвърдят тези индивидуални умения. Първото поколение на групата постепенно увеличава своят състав, а на Jo Jo се приписва заслуга за развитието на движението въртене на гръб (Backspin).
В началото на 80-те години с навлизането на диско музиката като стил налагането на правият бийт, както и електронните инструменти, всичко това променя изцяло ритъма и звученето на актуалната музика за онова време и много от първото поколение брейкъри спират да практикуват. Брейкът е на ръба на своето изчезване и съществува реален риск никой друг по света да не чуе за наченките на тази форма на изкуство. Спасяват го предимно брейкърите от латино и пуерторикански произход, които не спират и разпространяват танца към верни последователи създавайки второто поколение брейкъри. През 1979 г. Jimmy D осъзнава необходимостта от свежа нова енергия и добавя нов член на състава, който в крайна сметка ще бъде ключова фигура за цялата брейк сцена и говорител на цялата организация RSC. Това е Richard Colоn „Crazy Legs“, който се премества да живее в Манхатън, където заедно с Lenny Len започват да разпространяват името и философията на Rocksteady Crew.
Голямият удар на групата и заедно с това първото медийно представяне на брейка в обществото идва през 1981 г. Фотографът Henry Chalfant дава шанс за популяризиране на брейка с предложението към Rocksteady Crew дa участват в програмата на Линкълн Център в Ню Йорк на открито.Събитието се превръща в надиграване с друга група присъстваща на място Dynamic Rockers от Куинс. Шоуто събира внимание и се отразява от различни източници в пресата в САЩ, включително от National Geographic. Резултатът е световно внимание към каузата, а събитието се разглежда като световна премиера на брейка.
Едновременно с това още няколко важни събития се случват в началото на 80-те и заедно с Rocksteady Crew още няколко групи допринасят за полуляризирането на танца. Само за период от 3-4 години по-късно брейкът се превръръща в мейнстрим и вълната залива целият свят. Сред тях могат да се споменат Dynamic Rockers, впоследствие чрез отделянето на няколко члена се сформира и Dynamic Breakers и The Floormasters.
През 1982 г. човек на име Michael Holman (Майкъл Холман), банкер от WallStreet, който се занимава също с продуцентска дейност, упрaвлява първия хип-хоп клуб в центъра на Ню Йорк наречен Negril, и който вече е ангажирал за няколко участия там Rocksteady Crew решава да разнообрази шоуто, като организира първото публично брейк надиграване в клуба. Това първата публична, уговорена брейк битка. Холман отправя предложение към брейк група от Бронкс с име TheFloormasers да направят двубой с Rocksteady Crew в клуба. Вдъхновени от своя страна от битката в Линкълн център между Rock Steady Crew и Dynamic Rockers, и отчитайки медийното внимание отдадено към брейка, брейкърите от групата TheFloormasers осъзнават, че всъщност могат да направят нещо повече от брейк сцената и своят талант и приемат предложението. Кадрите от надиграването се овековечават във филма Style Wars (1983 г.). След битката Холман вижда атлетизма на групата и подписват договор с тях, като техен мениджър. Той знае правилната формула и убеждава момчетата, че за да направят успешен маркетинг е необходимо ново и достъпно име и с тяхно съгласие променя името на групата на The New York City Breakers. В съставът и влизат : Chino “Action” Lopez , Noel “KidNice” Mangual, Matthew “GlideMaster” Caban, Tony “PowerfulPexster” Lopez, Ray “LilLep” Ramos, Corey “Icey Ice” Montalvo, Tony “Mr. Wave” Draughon aka Tony Wesley.
През този период в САЩ започва скоростен културен обмен между случващото се в този аспект на източното и на западното крайбрежие на страната, тъй като на двете крайбрежия почти паралелно се развиват близки в социално значение, но различни в стилистично и музикално отношение танцови изкуства. В щата Калифорния започва да се разпространява постепенно брейка и повлияни от неговата атрактивност там се практикуват предимно акробатичните движения и движенията от категорията Power moves. Групи като Shake City Rockers, Pony Express и впоследствие Air Force Crew развиват атрактивната страна и движенията с въртене, като например въртенето на глава „Headspin” и движението наречено „1990“ ( въртенето на една ръка във вертикална позиция на тялото). А към Ню Йорк постепенно са пренесени огромното разнообразие от т. нар. фънки стилове – Locking, Popping, Boogaloo, Robot, Waveing, Tutting, Animation и други. Въпреки това обаче есенцията на различните стилове заедно с философията, която носят в себе си остава все още там където са техните корените и там човек все още може да намери и почерпи знания от извора.
През спектъра на киноиндустрията световната премиера, чрез която света извън Ню Йорк разбира за брейка се осъществява през 1983 г. във филмa Flashdance с включването на една кратка сцена на уличен танц, за която са поканени лица принадлежащи вече към екипа на Rocksteady Crew – CrazyLegs, KenSwift, Frosty Freez, Mr, Freez и Normski. Брейкърите първоначално отказват с опасенията, че всички по света ще могат да откраднат техните движения. Но впоследствие разбират за финансова част и се съгласяват да отдадат правата си срещу възнаграждението само от 1039 долара на човек. Flashdance влиза в историята, като филмът, чрез който брейкът излиза извън границите на Съединените щати.
В следващите няколко години следва огромна световна медийна експанзия. Брейкът и стиловете от западното крайбрежие получават все повече медийна светлина, популярност и света започва постепенно да капитализира техният талант. Холивудската машина създава филмовите продукции Breakin´(1983 г.), Breakin’ 2- ElectricBoogaloo (1984 г.), Wild Style (1982 г.), BeatStreet (1984 г.), BodyRock(1984 г.), в които силно е застълено участието на групите Rocksteady Crew, The New York City Breakers, Magnificent Force, Shake City Rockers, Pony Express, както и други индивидуални лица от брейка. Особено въздействие в световен мащаб оказва филмът Beat Street с „битката“ в него между брейк групите Rocksteady Crew и The New York City Breakers. В последствие филма е съпътстван с европейско турне, демонстрирайки красотата на танца в европейските държави.
През тази епоха се създават се телевизионните шоута „Graffiti Rock“ и „Soul Train“. Групата The New York City Breakers участва в церемонята по встъпване в длъжност на президента Р. Рейгън, както и в програмата по откриването на летните олимпийски игри в Лос Анджелис през 1984 г. На музикалният пазар се издава и разпространява музикален албум на Rock steady Crew под името ¨Ready for Battle” (1984 г.), който е последван от турнета и шоута на групата на няколко континента.
След 1983 г. брейка излиза от пределите на съединените щати и се превръща в мейнстрийм по цял свят, издава се и се разпространява музика, а младежите от Латинска америка до Австралия имитират вичко това, което виждат на екрана. Въпреки цензурата и ограниченията в тази епоха у нас брейка навлиза след 1983 г., а след 1985 г. брейк формации и отбори има вече в залите и салоните на почти всички младежки домове в България. Чрез младежките домове започват да се организират и първите състезания и фестивали и в периода 1985-1990 г. в България се случват средно по 5 състезания от различен мащаб годишно, в които броят на участниците достига до към 200 младежи. Групите са локализирани предимно към местата по местожителство и по-голямата част от тях нямат имена и професионален характер. През 1986 г. Българска национална телевизия осъществява първият телемост София-Москва с участие на брейкъри в студиата на двете братски страни. В него от българска страна се представят младежи вече трениращи в столичният мадежки дом „Лиляна Димитрова“, измежду които и всички членовете на първата брейк група „Динамик“ ( Тук ще поместя за пръв път в публикация оригиналният състав на групата – Станислав Пеев Пеев – Станчо, Петър Сомов, Станислав Тимофеев – Слънчака, Аймън Хабиб Хабиб, Николай „Спайдера“, Деян Тодоров, Христо Джуров и Весо Димов „Черния“ – капитан на първият отбор “Динамик”.)
В резултат на световното внимание към брейка в началото на 80-те много млади хора със спортна подготовка и танцови умения се насочват към брейка и се включват, като участници с различно ниво в цялото течение и целият процес способства за неговото разнообразие и обогатяване с елементи от различни дисциплини, култури и активности, като например акробатика, капоейра, йога и много много други. Медии и издателства от различни страни свободно произвеждат материали за консумация от пазара под формата на видео уроци, книги и списания, печатни материали включващи статии, с нагледни материали и уроци под формата на текстово описание на отделните движения черпани от всевъзможни източници. Брейка се трансформира много повече в шоу, атракция и мода, отколкото в танц, философия и активна форма на изкуство. Без да задълбавам в произхода, разликите и есенцията на танцовите стилове, в процеса на цялата експанзия медията постепенно налага един нов термин познат на всички днес – Breakdance (Брейкденс). Той е лесен за възприемане от масите, чрез него се обрисува цялото течение което включва в себе си освен брейка и останалите стилове възникнали на западното крайбрежие в САЩ, като Popping, Boogaloo, Locking и др. и той служи дълги години (до към 1996 г.) като шапка на тази цялата танцова култура.
В противовес на мненията за чистотата на брейка и начините на представянето му през първата половина на 80те години съвсем не бихме сбъркали ако определим, че посоката на брейка в САЩ се в този момент се обръща към мениджмънт, продуцентство и пробив за капитализиране на изкуството почти от всеки, които го умее, владее или го държи в ръцете си. През 84-85та год брейка достига до един от най-търговските си върхове. Но пък резултата от това е успешното му разпростиране извън границите на САЩ, до Европа и по целият свят. Известните имена, които достигат до нас днес обаче се се оказват онези, които са успелите да направят това първи и най-успешно да представят уменията си на пазара. В това отношение има една група, която много често се пренебрегва, но тя е отговорна до голяма степен за навлизането на брейка като мейнстийм течение и популярността му през 80те (заедно с Rock Steady Crew).Това са Dynamic Breakers.
Родом от Queens, Dynamic Breakers всъщност са няколко момчета, които се отделят от по-големият екип на Dynamic Rockers. Именно Dynamic Rockers правят легендарната битка с Rock Steady Crew пред Lincoln Center, както и битката за USA – битката показана в документалния филм „Style Wars“. Групата е сформирана от Eddie Ed (Osvaldo Luna).Стилът на брейк на Dynamic Rockers включва гимнастика и акробатика, както и традиционня footwork и uprocking стил като на колегите от Бронкс. Това е било нещото, което (дори и до днес) някои b-boy пуристи казват, че не е „истински“ b-boying, но именно този стил, който има по-голяма визуална привлекателност (особено за непосветените), допринася по-късно формата на изкуството да стане мейстрийм.
Четирима от Dynamic Rockers – Airborne (Jose Lopez), Spider (Cliff Lyons), Kano (Milton Torres) и Flip (Juan Barranco), решават да се отделят от групата и сформират свое крю в момента в който им се открива възможност да подпишат договор за мениджмънт с компанията Breakdance Int’l. За да се отличават те поставят името Dynamic Breakers. Именно тези четирима са били до голяма степен отговорни за гимнастическите и акробатичните елементи, с които са били известни Dynamic Rockers, тъй като те са съотборници в гимнастически отбор в гимназията. Те добавят към групата още един брейкър от New Jersey на име Duce (Julio Martinez), чийто движение, като запазена марка е екстра дългото въртене на глава.
Под новият си мениджмънт групата започва да сглобява шоута с хореографии и да се предлага за клубни шоу програми. Първият им голям удар идва, когато популярното телевизионно предаване, наречено „That’s Incredible“ прави сегмент за екипа. Именно представянето в това шоу, заедно с появата на Rock Steady във филма, „Flashdance“, насочва вниманието към брейка в национален мащаб в САЩ.
Dynamic Breakers участват през 1983г. в местния филиал на ABC в Ню Йорк, WABC-Channel 7, в телевизионен конкурс за таланти “The Big Breakdance Contest” проведен в ROXY club, спонсориран от Swatch (който по-късно ще спонсорира новаторското хип-хоп турне „Fresh Fest“). Dynamic Breakers печелят 1-вото място в конкурса, в който голямата награда е 2500$ и ключова роля в предстоящия филм на Harry Belafonte „Beat Street“, но те никога не се появяват във филма поради финансов спор между тяхният мениджмънт от Breakdance Int’l. и продуцентите на филма.
Въпреки че Rock Steady Crew е призната от хората в хип-хоп средите като първата брейк група, именно Dynamic Breakers печелят в началото национално внимание с участия във филми като „Delivery Boys“, „The Exterminator“ и „The Last Dragon “и телевизионни концерти като„The New Show“на NBC. Въпреки това филмa Beat Street засенчва всичко заради изключително добрата си режисура. В последствие популярността на Dynamic е засенчена и от New York City Breakers, които все повече получават национално признание с филма Beat Street, което завършва с представянето им пред президента Ronald Regan.По същият начин както RSC правят опити да направят пробив на музикалната сцена Dynamic Breakers в тази епоха през 1983та г. записват два сингъла за Sunnyview Records, „Dynamic (Total Control)“ и „Kim“. Песента „Dynamic“ всъщност трябвало да бъде дует с рап група Total Control. Членовете на Total Control (MC-тата Dynamike, Frankie Dee и DJ Johnny Juice) всички от гимназията Hillcrest с Dynamic Breakers. Dynamike бил съотборник с четиримата оригинални рокъри в отбора по гимнастика и написал песента, след като вижда как екипът печели състезанието по телевизията. Преди пускането на песента, Total Control влизат в спор с мениджмънта от Breakdance Int’l., който е урежда сделката за звукозапис. Това води до издаването на записа, като Dynamic Breakers са посочени като изпълнители, въпреки че Total Control е отговорен за по-голямата част от неговото съдържание (музиката е направена от Cozmo D от електрофънк групата Newcleus). В крайна сметка Dynamic Breakers продължават и записват второ парче „Ким“ сами, а Total Control се разпадат, след като Dynamike и Johnny Juice се присъединяват към Newcleus.
Интересен факт е, че още един съотборник от отбора по гимнастика от гимназията на Dynamic Breakers, Lindell Blake също прави собствена група, наречена Break Machine, която печели успех със сингъла „Street Dance”.
Dynamic Breakers продължават да се представят с изпълнения подгрявайки пионерите в хип-хоп музиката – Run DMC, Whodini, Kurtis Blow, Fat Boys, Newcleus, Grandmaster Flash и дори съвсем младия Jermaine Dupree заедно с други брейкданс екипи, като Magnificent Force и Uptown Express в мащабните хип-хоп турнета Fresh Fest и Fresh Fest 2.
В последствие когато брейка изгаря от националната сцена и последва зимен период името Dynamic Breakers постепенно се забравя. Тяхното присъствие обаче продължава да живее. Акробатичният стил, на който те са пионери е много очевиден в стиловете на днешните b-boys / b-girls, но по-важното Брейкът е наистина първият елемент на хип-хопа, който в прегърнат открито от мейнстрийма! Една част от Рап музиката идва през вратата, отворена от брейкърите, а Dynamic Breakers имт много общо с отварянето на тези врати. Идентично по същият начин това се случва и в България повечето от първите рап изпълнители преди или едновременно захващайки се с музика са танцували брейк.
В следствие на прекомерното медийно преекспониране и пренасищане в краят на 80-те брейка по света губи своята сила. И именно поради причината, че медиите спират в един момент да дават брейк по телевизиите и да го разпространяват много от хората остават с впечатлението, че това е било просто мода. В САЩ и на много места по света брейка почти спира. От поколенията, които танцуват остават най-посветените и отдадени. Започва зимният период на брейка, който продължава до 1995-1996 г. През този приод нивото на развитие на уменията и броят на практикуващите в Европа според някой източници надвишават тези в САЩ.
Независимо от случващото се активни деятели продължават да организират някой събития в света, които съхраняват стойността на брейка и които заслужават внимание. Пример за това са Radiotron и B-boy Summit в Калифорния. А събитията от веригата Battle of the Year в Европа започнали още през 1990 г под името “The Battle”(1990г. и 1991г). не спират да се организират всяка година и събират фенове от цял свят за да поддържат културата жива и за да вдигнат нивото на брейка в световен план. Също така тук могат да се добавят имена на групи, които поддържат пламъка, развиват нови движения и дори повишават техническото ниво на брейка. Част от тях са Battle Squad в Германия/Италия, Supreme Force в Германия, Aktuel Force във Франция, Enemy Squad в Унгария, Second To None в UK, Spartanic Rockers в Швейцария и Япония, Renegades и Style Elements в САЩ.
Генерално през този период брейка спира да се демонстрира безцелно, безразборно, тъй като не се издига на почит сред обществото, а голяма част от хората по света считат брейка за мъртъв. Достъпа до знанията, включително и част от музиката, на която се танцува се превръща в изключително дефицитна стока. Те се предават едновременно с формата на възпитание и посвещение в дейността към следващото поколение от майстор само на най отдадените ученици. Към онзи момент едни от най-развитите сцени в световен мащаб са в Япония в Германия и Франция. Държавите със стабилна социална система и социални педагози, работещи в тази сфера в Европа приобщават брейка към младежките центрове и го използват, като активна дейност за възпитанието и социализацията на младежи най вече от малцинствата. Във Франция брейка намира широко приложение при различни проекти в артистичните среди и в танцовият театър.
Брейкът разцъфва отново след 1997 г. с помощта на музикалната сцена, която създава почва за неговото ново разпространение и възход. Той се връща и по един или друг начин се забелязват брейк изпълнения в почти всички музикални видео клипове на различни групи и е излъчван от световни музикалните канали включително MTV, MCM, VIVA, VH1, които го разпространяват. Едноременно с това много нови или изввестни изпълнители в сътрудничество с DJ-и създават нови или ремиксират теми от 70те и 80те години подходящи за брейк танци, като им придават ново съвременно звучене. Известни изпълнители отново включват и показват брейк изпълнители на своите концерти.
Засилва се организирането на световно известни събития под формата на турнири в основата, на които стои състезателна част, танцовата битка в различен формат на различните континенти, като UK B-boy Championship, Rocksteady Anniversary, Freestyle session, B-boy Summit, International Breakdance Event, германската верига събития Battle of the Year се разраства и организира квалификации и квоти за своите финали в 16-17 региона разпростиращи се по целият свят. Аудиторията на финалите на Battle of the Year постепенно нараства с всяка година, достигайки до 15000 души, а България отбелязва няколко участия на световните финали – през 2003г., 2004г. и 2006г. представена от групата Electric Force Crew и през 2007 г. от Plastic Def Squad.
Развитието на брейка до днес е продължава преминавайки през нови периоди и фази, които не са в строга последоватеност и отчасти се припокриват, характеризиращи се всяка от тях с промени в тенденциите, които продължават да налагат изменения в него. Създават се на нови приоми, умения и подоход, следват периоди на систематизиране и наименуване на различните стъпки, елементи и модели на подражание, който не спират и до днес. Съвсем накратко и генерално те могат да бъдат описани по следният начин:
1997-2002 г. – Период на новаторство и съзидателност. Характеризира се с изключително богатство на персонажи и характери измежду участниците. Цени се на първо място новаторството при соловите танцьори, брейк обществото се фокусира върху разнообразието и внасянето на нови идеи и различни трикове, без да са съпътствани във всички случаи от усет за музикалност, но които винаги се оказват печелившата карта в състезанията.
2002-2009 г. – Период на екипност (тиймуърк). През този период се обръща внимание на комбинативността и екипността и в състезанията се дава приоритет на отборната игра. Броят на отборите и възхода на отборните състезания в световен план е на най-високото си равнище.
2007-2012 г. – Период на поглед към есенцията и системност на тренировките. Систематизира се речника, терминологията и набора от стъпки, елементи и начинът, по който се вписват в музикално отношение. Черпят се и се прилагат отново все повече и повече знания от свидетелите и от активните би-бойс от епохата на 70-те и 80-те години в САЩ. В световен мащаб се отдава приоритет на връзката на брейкърите с музиката при техните изпълнения, както и по време техните битки на състезанията, за сметка на сложността на изпълнениете фигури и форми.
2012-2017 г. – Период на индивидуализация и брейк на високи обороти. Световните тенденции в брейка са насочени към по-продължителни времево и по-сложни комбинации, които съдържат преходи във всички нива във височина, имат високо скоростно темпо на изпълненията и изискват високо ниво на издържливост. Типичен пример за състезание напожило uptempo изпълнения и този начин на игра е платформата на RedBull – RedBull BC One. Въвежда се и се дава приоритет на понятието Flow (флоу), което обрисува цялото изпълнение излято, като течаща вода от началото до краят.
2014-2021 г. – Период на развитие на детските школи. В световен план тенденцията води до разпокъсване на отборите и те от своя страна губят своята сила. Силните позици се заемат най вече от смесени отбори и отборите от тип супер-крю, супер-звезди, като например RedBull All Star Team. Отдава се все повече приоритет на детските школи, в които процесите на обучение и възпитание при децата вече започват не само от начална училищна възраст, но и в детска възраст (4-5г). Различните възрастови категории деца са застъпени все по широко в брейк състезанията.
Брейкът днес е изградил своята основа, която включва богат речник от движения и своя собствена терминология. Той стъпва стабилно от една страна, като трайна форма на танцово и сценично изкуство със широко разпространение, както на музикалната сцена, така и на сцената на спектакли от тетрален и телевизионен формат. Пречупен през призмата на танц успешно се примесва с други танцови стилове, като намира приложение в постановки от характера на джаза, съвремененния танц и дори такива с фолклорен елемент. От друга страна освен рамките на състезателната си част, която достига в някой държави в някой случаи в полу-професионален вариант към момента, брейка е застъпен също сред различните възрастови групи днес по света в танцови училища в сферата на неформалното образование и в различни по характер студия с цел социалност и терапия с цел постигане на рекреативен, укрепващ и развлекателен ефект, доближавайки се все повече до масовият спорт. Добре развит и високо ценен поради факта, че носи в себе си едновременно атрактивност и социален елемент, той е използван успешно през различните епохи на своето развитие от различни компании в техни маркетингови стратегии за комуникация с почти всички таргет групи на обществото.
Днес е почти невъзможно да се обясни посоката на брейка напред без да се анализират събитията и процесите на развитие в миналото и техните предпоставки защото накратко казано във всяка една сфера миналото чертае бъдещето. Независимо от всички исторически катаклизми и междуособици в България все още съществуват места – извори, където хората могат са докоснат до философията, до историята и до есенцията на стиловете, заедно с начинът по който те са се развивали на региона на нашата страна. Едно от тези места, където човек има достъп до систематизирани знания, информация и подход за да намери своята посока в брейка като форма на изкуство е създадено през 1993г в София от EF One и Mr.Bubchow и не спира да функционира и до днес. Това място се нарича клуб Electric Force.
Петър Костовски
/B-boy EF One (от 1988 г.)
Electric Force Crew (от 1993 г.)/
