POPPING
Popping/Попинг е градски танц, принадлежащ към така наречените „Funk Styles“, който се основава на използването на мускулни и ставни техники на движение и ефект върху ритъма на музиката, чрез по-едри или по- финни контракции с различни части на тялото, съчетавайки го с различни пози и движения. Това създава визуалните ефекти и илюзията при Popping-а. Въпреки, че е само една конкретна тазнцова техника и стилистика названието „Popping“ днес се използва, като общо нарицателно понятие обхващащо цяла гама от подстилове произхождащи от едно цяло танцово движение.
Произход
Произходът на всички тези форми на танц идва от западния бряг на САЩ в района на залива на Сан Франциско, наричан още “Bay Area” и по-конкретно в Оукланд в началото на 60-те. Танцьори от онова време изпълняват “Boogaloo” (различен от този, който познаваме днес), като форма на импровизация върху Soul и Funk музика. Постепенно с еволюцията на Funk музиката, чрез включване на по-силните барабани и електронните инструменти в песните от това време, тези танцьори постепенно променят начина си на танцуване, като добавят стопове и роботизирани движения. Водени от вибрациите на новото звучене те придават вече друга, по различна перспектива, форма на изразяване и нюанс на танца, който импровизирайки сътворяват.
История
За да говорим за историята на Popping, първо трябва да разгледаме термина „Boogaloo“, През цялата история на Popping-а той е имал много значения и перспективи. Произходът на този термин ни одвежда към Африка, и по-точно в Конго. По-късно термина „Boogaloo“, идва в Ню Орлиънс, чрез колонизацията на Африка. Значението на този първи термин “Boogaloo” се отнася до свободна форма на танц с духовен компонент, наричан още “Getting Down”. Този термин “Boogaloo” идва от думите “Boogie” и “Boogie Woogie”, отнасящи се до музиката, която е свирена на пиано в периода около 1913г. Едно от първите приложения на термина “Boogaloo” се свързва с музиканта Abie “Boogaloo” Ames, който през 40-те години е получил прозвището “Boogaloo”, от вестник Вашингтон Пост заради маниера си на свирене на пиано. Abie “Boogaloo” Ames се премества в Детройт, където работи с R&B дуото “Tom and Jerry-O”, създавайки сингъла си “Boo-Ga-Loo” през 1965 г., продавайки един милион копия. Това е първият случай, когато терминът “Boogaloo” е бил въведен като мейнстрийм в САЩ и по този начин се превъръща в нова дума от езика на афроамериканските общности.
През този период движението “Boogaloo” се утвърждава в района на Оукланд. Това първо движение едва ли е било свързано с това, което днес познаваме като Popping, просто то се танцувало свободно и има връзка по-скоро със социалните танци. Това засяга епохата , на промяна на звученето на Funk музиката, включвайки вече електрически инструменти и барабани и по-късно синтезатори, в следствие на което и танцът, който те изпълнявали в Оукланд, постепенно се променя, включвайки механични движения, вдъхновени от телевизионни предавания, мимове, филми и т.н. … Тук трябва да се отбележи и факта, че самото механично движение, което се демонстрира тогава в танците, само по себе си носи своето съществуване минимум поне от 18ти век.
Танцьори като Larry Brukshon, Torry Mairs, John Murphy, Chuck Powell, Steven Harris, Kearney Mayers, Randy Pendleton, Jory Walker, Donnie Wallace (Лари Брукшон, Тори Мейрс, Джон Мърфи, Чък Пауъл, Стивън Харис, Кърни Майерс, Ранди Пендълтън, Джори Уокър, Дони Уолъс) и групи като “Black Messengers”, “One Plus One”, “The Black Resource”, “Master Mimes Of The Funkiest Kid”, “Granny & The Robotrons” са едни от пионерите, които стартират и развиват тази танцова форма. За тези групи “Boogaloo” е бил термин, който обхваща всичко: социални стъпки, техники, груув и т.н. … Дори и в този термин те включват „Анимация“, вдъхновена от филмите, направени от Ray Harryhausen, като „Sinbad the Sailor“, чийто първи филм е публикуван през 1958г.. През това време трябва да се отбележи, че “Talent Shows” е един от най-големите канали за разпространение на информация , при който част от групите вдъхновяват останали танцьори, получават популярност и т.н.
Ето един кратък списък от следните стъпки техники, които те са оставили след себе си: “3-D”, “Floating”, “Boogaloo Hops”, “Puppet”, “Six Million Dollar Man”, “Swining The Arms”, “The Slot”, “Side to Side”, “Tidal Wave “, ” Worming “и др.
Това танцово движение започва да се разпространява в района на залива (Bay Area), достигайки до Сан Франциско, където танцьорите от тази област дават друга по различна перспектива на това, което правят онези от Оукланд, като по този начин създават това, което днес познаваме като Struttin’. Сред една от многото прилики с “Boogaloo” е използването на рутини, вдъхновени от военните паради, проведени от армията на Съединените щати през 70-те години поради Студената война, така в тези съчетания е добавен и ефектът на доминото.
Electric Boogaloo Style
Цялото това движение започнало да се разпространява в цялата област на Калифорния, достигайки град Frezno/Фрезно, където танцьор на име Boogaloo Sam му придава другa форма и подход и на практика създава това, което днес познаваме като “Electric Boogaloo Style (EB Style)”. Той е създател на световно известната група “Electric Boogaloos”, които са тези, които оформят и структурират Popping-a, в съвременният му вид, в който го познаваме. Като основен принцип те използват свиването и отпускането на мускулите в ритъм. Ритъмът се проявява чрез контракциите, прилагани от танцьора в добре подбрани моменти (клапове, барабани и др.), които му позволяват да се впише в музиката.
Electric Boogaloos показват на света танцовия стил, който току-що са оформили, особено чрез телевизионни предавания, като Soul Train, а в последствие чрез редица свои изяви и турнета го представят и разпространяват в Европа и Азия. Според тях официално Popping-а е създаден около 1978 г. и по-специално от основателя Boogaloo Sam. Поради този факт през 80те и дълго време този танц се назовава с термина „Electric Boogaloo“ от името на групата.В случая относно детайлите и видът на танца, който носи името Popping и “Electric Boogaloos” винаги е имало противоречия, защото създаването на Popping-а винаги е било приписвано като принос на тази група и това донякъде за последователите е тема “табу”. Съществуват редица примери относно приликите и разликите между двата основни маниера на танцуване, но част от доказтелства днес сочат, че в Оукланд са танцували близо 10 години преди Boogaloo Sam.
Не е известно как е възникнала думата “Popping“ и кой я е употребил пръв в речника си, единственото нещо, което се знае за този термин, е, че той е бил произнесен в района на Сан Хосе (San José, Bay Area) към края на 70-те години.
В съвременната история на Popping-а си струва да се подчертае също, че Rave сцената допринася за създаването на стилове като “Liquid Dance”, “Finger Tutting” и дава по-нататъшно развитие на Popping-а с използването на техни концепции.
В допълнение, Popping-а често се бърка с други стилове на градски танци като Breaking (брейк денс), нюйоркски танц, който се танцува на земята, докато п Popping-а е калифорнийски танц, който се танцува изправен. Popping-а, като и locking, е танц, който е част от фънки стиловете.
Когато пристига във Франция и респективно в Европа в началото на 80-те години, Popping-а носи името “смърф”. Според Bruce Ykanji, основател на шампионата Juste Debout, терминът „смърф“ си е чисто френско въведение. Това име ще да е било взето от американския саундтрак на филма TheSmurfs („Смърфовете“ в Съединените щати), който е озаглавен „Нека имитираме смърфа“ („Imitons le Smurf“ от френски) и в чийто клип се показват Попъри (Popping танцьори); откъс, излъчен по телевизионните новини, е бил в началото на изобретяването на името.
В България тази форма на танц навлиза в началото на 80те, и тогава е назоваван с термините „Smurf“ ( взаимстван от европейските източници на информация), “Електрик Буги“ и много често „Пластика“. Основното вдъхновение идва от танцьори и техни изпълнения във филмите от медийната експанзия от това време – “Breakin’”, “Breakin’2 -TheElectricBoogaloo”, “BeatStreet” ”Flashdance”, “BodyRock”, “Breakin’ ‘N’ Enterin’ ”, музикални видео клипове и др.. Практикуват се стилове като Robot, Gliding, Waving, Tutting наричан у нас „египтeнката“, Vibrating , Toyman наричан „кукла“ дори с български версии, като стил „пинокио“, „марионетка“ , също версия комбинираща Toyman, Animation и Snaking наречена ¨Zombie¨ . Танцьори има почти във всяко градче, споровете и надиграванията се случват основно по дискотеките, а състезанията се организират от и с подкрепа на младежките домове в страната, в които категорията се нарича ElectricBoogie или Smurf.
Робърт Шийлдс
Въпреки че е мим, а не танцьор, Робърт Шийлдс/ Robert Shields бил огромно вдъхновение за развитието на Popping-а . Той и неговата партньорка Lorene Yarnell се изявяват в улични шоута (главно на Union Square в Сан Франциско през 70-те години), по време на които усъвършенстват изкуството на робота. Shields силно вдъхновява танцьорите със способността му да изолира части от тялото си, с блокажи и артикулационни последователности.
Принципи на Popping-а
Popping-а се основава на три основни принципа: удари, изолация и ъгли.
Хитовете (ударите) или контракциите са свиване на мускулите на тялото в ритъм на ключови части от музиката. Трябва да се опитате да намерите ключовите моменти в музиката, за да можете да поставите някои специални фигури (ticking например) или да приложите правилно своите хитове (касата на барабаните, пляскане и т.н.).
Изолацията идва от роботизирането, което, както подсказва името му, е техника от мимовете, която включва имитация на жестове на робот. Тук става въпрос за способността да се изолира всяка част от тялото, и да може да я активирате и управлявате независимо от останалите, за да създаде определен визуален ефект. Този основен принцип се намира в много от движенията, като местенето на на врата, чрез изолиране на главата от останалата част на тялото.
И накрая, ъглите, особено прилагани на практика при tutting-а, се състоят съвсем просто в преместването на части на тялото или крайниците отиентирайки ги в пространството под определен ъгъл със симетрия или с естетична визия. Всъщност визуалният ефект е по-осезаем, когато движенията се извършват с добре подбрани ъгли.
Основни движения
Има няколко основни движения в Popping-а:
Frezno(Фрезно), наричано от други „TheSlot“: производно на преместването на теглото на тялото ви настрани, като измествате петите си в посока встрани , подобно на чистачките на автомобилното стъкло.
Twist-o-flex: състои се от завъртане на главата, тялото, краката като се движат поотделно, като отделни слоеве или отделни нива с различни подреждания.
Neck-o-flex: много подобно на туистъ-флекс, то се състои от завъртане само на главата и останалата част от тялото, но когато една от тези части се завърта, трябва да се завърти на 180°.
Walkout: основна стъпка с много вариации, която се състои от придвижване встрани или със завъртане на 45° с определен груув.
Gliding: Техники, използвани от Майкъл Джексън например, които включват лунната походка и други придвижвания създаващи въздушен и ефект на безтегловност.
Tutting: наричан също„Tetris“, който се състои в извършване на ъглови и бързи движения с ръце по маниера на египетските рисунки.
Музика
Popping се танцува предимно върху фънк музика, това е танцовият стил, който най-добре съвпада с фънк или G-фънк музиката, с техния тежък и отчетлив ритъм, но не се ограничава само до тези музикални стилове. Днес той се танцува и върху многo други музикални стилове като hip-hop, crunk, dancehall. През 80-те години много от попърите( попинг танцьорите) също използват и музика от стила “електро-фънк” за своите танцови изпълнения, тъй като дръм машините и синтезаторите стават много популярни и фънк групите ги интегрират в своята музика. Това се харесва на попърите понеже музиката придава към танца им по-роботизирана нотка. Някои от онези по-популярни изпълнители, използвани от попърите, са: Kraftwerk, Twighlight 22, Egyptian Lover и Afrika Bambaataa. Следейки еволюцията на Popping-а той има голямо развитие и в рамките на Rave сцената, тъй като електронната музика предраздполага към промяна в движенията и характера на Popping-а, което дава усещане за продължителност. Днес са разпространени и някои по-актуални музикални жанрове освен споменатите g-funk и electro funk, като рап и хип-хоп инструментали, бийтове и песни, фокусирани единствено върху танцуващите popping и също така жанрове, свързани с електронната музика. Трябва да се отбележи, че самият стил предоставя изключително голяма музикална свобода, вярно е, че има определени жанрове, които са по-класически за Popping, но наистина може да се прави върху широк обхват музикални стилове.
Стилове и свързани техники
Animation /Анимация
Стил, базиран на използването на техники за създаване на визуални ефекти. Някои от използваните техники са: Shake, Slow Motion, Ticking, Vibrating, Strobing и т.н. … Също така си струва да се подчертаят използваните символи като: T-Rex, Skeleton, Cyclops, King Kong и т.н. … Всички тези герои и създания от старите Stop Motion филми от типа на създателя аниматор Ray Harryhausen(Рей Харихаузен), който през цялата си кариера създадва общо около 70 персонажа. Създаването на собствени герои също е често срещано, носи повече свобода и концепции. Анимацията е много популярен стил в Япония, което се вижда от нивото на групи като U-min или Hamutsun Serve, повече от танц, той се състои в това да вдъхне живот на музиката, чрез танца и детайлността до крайна степен, така че за зрителя да се получи сливане на музика и образ.
Robot / Робот
Роботът е много популярен танцов стил. По-често срещан стил от Popping-a, защото визуално по-лесно се оценява от непосветените. Tози стил често се бърка с Popping-a. Въпреки това, роботът е стил, който не се нуждае непременно от попинг звучене, може да се съчетае заедно с няколко други техники: Popping, Bopping и Dime Stopping. Този стил, както подсказва името, включва имитация на робот; следователно е много компактен стил, изискващ много изолация.
Boogaloo
– Този термин е най-широкият в рамките на Popping, за танцьорите от “Bay Area” той е същият като Popping, ако говорим за Boogaloo в EB Style, става дума за стил, базиран на ротационни движения – “rolling” – ротация в областта на ставите на тялото и по основно в коленете. Този стил често се свързва с Popping-a, при което се комбинира много добре. Техниката на Popping-a използва свиването на мускулите, докато бугалу се основава на въртенето на ставите.
Electric Boogaloo Style (EB Style)
Стил Boogaloo, създаден от Boogaloo Sam. Някои от основите в този стил са: “Walk Out”, “Neck-o-Flex”, “Master Flex”, “Old Man”.
Pop / Popping
Техника, базирана на извършване на мускулна контракция, създаваща спиращ или експлозивен ударен ефект, тя се използва с различни части на тялото и има много варианти, в зависимост от разликите в мускулатурата всеки индивид го изпълнява по различен начин.
Waving
Тази техника се състои от плавни преливащи движения, които придават вид на вълна, пътуваща през тялото. Waving като такова (независимо от Popping) съществува от векове, има традиционни азиатски танци, при които се имитира движението на вода.
Fillmore (Strutting)
Strutting е стил, който включва редуването на различни фигури с военен произход, като например поставяне на ръка в позиция за почест. Този стил се танцува също от повече хора в композиции с домино ефект. За разлика от други стилове, възможно е да се използва този стил, без наистина да се ползват техники, като удари(хитове) и poping контракции на мускулите върху ритъма.
Bopping
Този стил много прилича на Popping-a, но има различна техника. Bopping използва ставите на тялото, за да даде ефект на тръпка или по-скоро вибрация. В случай на движеща се ръка, която спира внезапно, попърът просто ще свие мускулите си, за да създаде ефекта, докато този, който практикува боппинг, ще спре движението си и ще добави малка вибрация към ръката си от чрез хит, чрез малък удар.
DimeStop
Това е техника, която се състои в създаването на ефекта на тотално спиране, създавайки ефект на „спиране на времето“.
Shake
Техника, базирана на извършване на бързо движение напред и назад (люлеене), при което ефект е подобен на поп, но в този случай той се фокусира върху ставите, а не върху мускулите като поп. Shake може да се използва и като имитация на поп (с положителен резултат от по-малко загуба на енергия, отколкото при поп, тъй като не включва толкова много мускулно напрежение) или имитация на dime stop. Споменатото люлеене, ако се прилага за по-дълго време, може да се счита за анимация, тъй като създава един от основните ефекти на това, Stop Motion.
Slowmotion
Тази техника се състои в бавно движение, което създава усещането, че сте в забавен каданс.
Strobing
Този стил се състои в създаването на впечатление, че танцьорът се движи в рамки, като стробоскопски ефект. Създава се движение, разделено на много стопове.
Ticking / Тиктакане
Тиктакането е техника, която включва свиване на мускулите с висока скорост, като същевременно се поддържа темпото. Ticking е подобна техника на Strobing, но нюансът, с който се прави е по бавен, като цъкането на часовника. Съществува и друг тип Ticking, използван в EB Style, при който насичанията се използват при всеки ритъм на музиката и не е задължително да се следва равномерно движение, както е обичайно в по-традиционния Ticking.
Toyman
Този стил се състои от придвижване като кукла от ерата 70-80, като се правят прости 90-градусови ъгли с ръцете и тялото.
Tutting (или Tetris)
Tutting се базира на аркадна игра и се определя от движения под прав ъгъл.Този стил се състои от правене на линии, създаване на геометрични фигури, използването на ръце е често срещано. Името “Tutting” се произлиза от “King Tut” (Тутанкамон, базиран на египетски картини).. Нарича се още “египетската” или „египтянката“. Това са форми с ръце, които са свързани в ритъм самостоятелно или от няколко танцьора, които образуват различни фигури.Символът на това изкуство се нарича „фараон“.
Vibrating
Тази техника се състои в създаване на здраво напрежение в мускулите, което ги кара да вибрират.
Liquid pop
Liquid pop се е появил през 90-те години с развитието на рейв и транс сцената. Този стил на танц се е развил с възхода на все по-мощни звукови технологии и с въвеждането в употреба на все по-много психоделик звуци. Голяма роля изиграва отварянето на артистите към нови технологии и възможности в съдаването на музиката и транс стила. Този стил се състои в това да си представим течност или енергия, преминаващи навсякъде през тялото, създавайки големи и малки, бавни и бързи вълни, създаващи впечатлението, че са течни, откъдето идва и името „течност“. Liquid pop е комбинацията от два стила, liquid и popping. Въпреки това стиловете се смесват все повече и Liquid pop се превръща в концепция точно както Popping, Waving или Gliding.